Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната Бронзова епоха,

 Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната Бронзова ера, намираща се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът съставлява подземна сводеста зала, построена над бунар, към който води стълбище. Окривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно построява постройките „ нураги “ непокътнати на оостров Сардиния. Забележителното подобие с покрития бунар в Балао дава съображение за датирането към ХІІ-Х век пр Хр. Културно-исторческите тълкования на градежа остават в огромна степен хипотетични заради несистематичните научни проучвания. За популяризирането на храм-кладенецът след 2004 година се грижи инж. Любомир Цонев – като един от основателите на плана „ Балкански мегалити “.

 Открит е при разкопки през 1972 година от теоретичен екип работещ под управлението на проф. доктор Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло западно от пролома Клисура формиран от Красавската река, на северния дял на Гребен планина (част от Плано-завалската верига), под връх Кула при село Гърло.

 Според проф. Джонова храм-кладенецът при село Гърло е единственият сакрален строеж, подобен и синхронен на протосардинския бунар Куккуру от Сетимо ранг Пиетро, Сардиния. Подобно на същия сардински сакрален строеж, Гърленският храм-кладенец е бил детайл от сакрален комплекс. Западно от кладенеца по ската до към края на 1960-те години е съществувало каменно корито, построено от четири каменни блока, наподобяващо долмен. На скалния масив над кладенеца съгласно данни на локалните поданици от село Гърло са били изписани рисунки. На към 700 – 800 m северозападно се е намирала местността Русалимските гробища, където са били издигнати менхири.

 По време на теренното изследване през 1972 година, което проф. Джонова реализира по северозападния скат на връх Кула, тя отбелязва че по целия скат се следят разсипи, аналогични на строителния материал употребен за построяването на кладенеца. Обстоятелството, че този камък се намира по-високо над градежа, изрично разкрива съществуването на друго, аналогично синхронно строителство. Вероятно тези градежи са били разрушени още през Античността, тъй като на източната страна на връх кула през този интервал е построена цитадела (кастел). Храм-кладенецът е останал непокътнат, тъй като е съвсем напълно построен подземен и изваждането на строителния материал би било мъчно и рисково.

 Подземният храм-кладенец е построен в дребна долина, която е била осеяна с доста извори през праисторическите времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (dromos/δρόμος) с дължина 7 м, с тринадесет каменни стъпала води в кръгла сводеста (θολωτός) зала – толос, в чийто център над извора е построен бунар с дълбочина 5 m. Кръглата зала има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът (коридорът) е затрупан с подправен свод и е построен чрез така наречен „ циклопична техника “. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е построено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса има по една ниша. Първата покривна плоча на тавана на коридора-стълбище почва от равнището на земята. После коридорът-стълбище слиза подземен и в центъра таванът е най-дълбоко подземен. Зидът на купола се издига до равнището на земята, където приключва с кръговиден ярък отвор опеон.

 Особен теоретичен интерес съставлява строителната техника застъпена при построяването на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, построени на натисков принцип (като може да се допуска, че това е най-ранното им създаване на Балканския полуостров и в Континентална Европа, в случай че датировката препоръчана от проф. Джонова бъде потвърдена).

 При разглеждане на коридора-стълбище се открива следния преход – в горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с големи плочи от мегалитен вид (като при похлупаци на долмените), които понасят тежестта на прегъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, надлежно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, понижава. В долния край тежестта е оптималната, само че там коридорът към този момент има триъгълно сечение, покритието към този момент не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния чеп, чиято резистентност се дължи на тесния основен камък в центъра. Така по продължение на стълбището формата на напречното му сечение и структурата на покритието му се променят последователно, с цел да поеме растящата тежест от все по-дебелия пласт суха каменна зидария, покриваща оборудването. Покритието стартира с мегалитно, плоско покритие и приключва с клиновидно покритие. Сложната градивна задача по построяването на кладенеца е решена единствено със средствата на суха каменна зидария.

 Стъпалата, такива, каквито са е във днешния си тип са изменени от реставраторите и не дават отговор на в началото построените в древността каменни стъпала, включително завоят от 90°.(На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, по този начин и реконструкциите, направени по античното оборудване от реставраторите). Ширината на стъпалата е варирала сред 0,23 и 0,56 м, а височината им – сред 0,13 и 0,24 м. Западната част на толоса (подът във вътрешната част на храма) е разрушена от иманяри.

 Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има напълно друго предназначение), повтаря прастария проект на неолитната жилищна и паметна архитектура от Месопотамия, която последователно след самия завършек на Бронзовата ера, стартира да прониква от ден на ден на северозапад, обгръща островна и континентална Гърция (Древна Елада) и в един относително ранен интервал – XIV – XII век прочие Хр. – доближава до Горнострумските региони в рамките на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен тип и строителна техника храмът-кладенец при село Гърло стои най-близко до микенските строителни обичаи. Като паметно наличие обаче е израз на поклонение към подпочвените води. Мегалитното оборудване има паралели както на изток от Балканите в Палестина, по този начин и на запад – в една непредвидена дословна прилика при протосардинската мегалитна просвета нураги.

 Култовият строеж край село Гърло се преглежда и като част от казуса за произхода на куполните градежи в Тракия, който е прекомерно спорен и безизходен. Анализирайки куполните постройки в Микена, изграждани до към XIII век прочие Хр., тези в Тесалия, публикувани до VII в., гробницитв в Етрурия и Кария, които се появяват, когато тесалийските изчезват, още Богдан Филов предлага тракийските куполни здания да се считат за подем на микенските в една по-късна ера, когато публичното развиване диктувало потребността от тях. Това мнение се удостоверява точно от откритието на храм-кладенеца, който е вкопан в натурален рид. Не е изключено сходни градежи да бъдат открити вбъдеще, които да изпълнят най-малко част от времето сред XII и V век прочие Хр. Трябва да се има поради и събитието, че с куполовидно покритие са множеството от скалните гробници и е напълно евентуално посредством съществуването им да е излъчен споменът и да е непокътнат смисълът на микенската традиция, където куполът прилича небесния свод и построяването ми е обвързвано с микенската и тракийската визия за градежа на света.